Днес открих сайта "Буквите", който ме впечатли с някои свои произведения. Разнообразието от раздели не е малко, да не говорим за самите творби.
Добре измислената програма, мелодичната поема, вдъхновяващата музика -- те са способни да те закарат в един по-красив свят. Но в програмирането има толкова малко хора, които изобщо могат да оценят нещата. А какво остава не само за оценяващите, но и за създаващите!
В сравнение с развитието на музиката и писателството, програмирането е още бебе, дете на царицата на всички науки -- математиката. Постоянно променящи се структури от данни, канализирани от алгоритмите, с точно определени отношения -- интерфейси. Човек се чувства като малък бог, създател на свят, в който всичко е израз на човешката воля. Интересно е, че в началото наистина е можело да направиш света си от горе до долу (общуване с устройства, управление на паметта и т.н.), но сега това е трудно постижимо. Какъвто и програмен свят да направиш, той винаги ще се основава на създаден от друг програмен свят. Това е и действителността -- не сме богове на живота си, а винаги сме вместени в чужд свят и трябва да се съобразяваме с неговите интерфейси. Всъщност, може би не е чак толкова лошо, а ;-)