Отдавна ни приказват колко фантастична ще е графиката на Doom 3 и колко големи са минималните изисквания, за да може изобщо да се играе. (Минималните изисквания са Radeon 8500 и Pentium 4 1.5 GHz.) Пишат, че графиката е наистина супер, но играта не е нищо ново. "Влизаш в стая, убиваш всички, намираш ключа и минаваш в следващата стая."
Наскоро гледах представяне на Stalker. Там наистина са си дали доста зор играта да е добре измислена. Например нощният бой е наистина труден.
За какво ли изобщо се интересувам от тези игри. И без друго отдавна нямам време, пък и не съм сигурен, че ми харесва. Влизаш в света на играта и отиваш в една измислена реалност. След време се връщаш в действителността и откриваш, че само си си губил времето. Същото може да се каже и за гледането на филмите. Въпросът е как тези измислени реалности могат да ти помогнат в действителността. Или просто остарявам?