Submitted by ogi on Sun, 2004-08-22 18:28
Прочетох във в."Седем" как истинска свобода имало само при демокрацията и когато всеки може да критикува колкото си иска. Струва ми се много по-вярно, че свобода има когато можеш колкото си искаш да говориш истината. Критиката може да се използва за широк спектър цели. "Дефектът" на истината е, че не може механически (т.е. законово) да се определи. (Надявам се никой не мисли сериозно, че на съда може да се повери решението дали нещо е истина, особено в България.)
Comments
(без заглавие)
Съдебния процес се стреми към обективната истина...
Както подсказва допълнителната думичка, това не винаги съвпада с истинската истина.
Но какво или кое е истина и кого питаш?
(без заглавие)
Тая бележка в дневника я написах само като отражение на контраста между критика и истина, който видях. При демокрацията някак си имаме много мнения и мнението на мнозинството се приема за правилно. Тия мнения и са като критики едно с друго. Обаче манипулираното изказване на критики внася доста лъжа в тия процеси, което в крайна сметка изкривява всичко. Тъй че реших да си споделя мисълта, че водещото трябва да е истината, а не механиката на демокрацията и изобщо на политическата система. Не ми е целта дълбокомислено да разсъждавам за истината, просто споделям какво си помислих като прочетох какво било свобода на словото и демокрацията.