Когато разпределяш времето си на няколко дейности, винаги трябва да се държи сметка за изразходваното време. Идеалното време е количеството време, което човек си мисли, че ще изразходва. Обаче почти винаги то се разтегля и се получава физическото време, което в крайна сметка е изразходвано. След като човек обмисли положението, разбира, че след като изключи разсейването, неочакваните проблеми и т.н., би трябвало да му отнеме определено реално време.
Интересната част е, че отношението между тези времена често е едно и също. Физическото време е 3 пъти повече от идеалното време (коефициент 3), а реалното време е с коефициент 1.5. Тези коефициенти се повтарят удивително често. Коефициентът 3 подозрително приближава към 3.1415... (числото пи), а 1.5 -- към пи върху 2. Така че някак си можем да мислим идеалното време като диаметър на окръжност, а цялата обиколка на окръжността е физическото време. А пък идеалното време е от една точка на диаметър до противоположната точка, само че не по права линия, а по дъгата на окръжността. Ако си представим хоризонталния диаметър (идеалното време), реалното време е горната, светла дъга, а долната дъга е "тъмната" дъга.
Най-пресният пример е с инсталирането на компютърните зали на ФМИ (80 компютъра от около 8 вида), където идеалното (планирано) време беше 3 дена. Днес е 6-ият ден, а работата е свършена 2/3, т.е. физическото време ще е 9 дена. А реално можеше всичко да стане за 4 дена и нещо... (Е, малко спекулирам тук, но числата са верни;-)