_3 март_ е избран за национални_ят_ празник на България. Както и всяко друго възможно предложение обаче, и този ден си има дефекти :-) За мен най-големият недостатък е, че е трябвало чужда сила да се намеси, за да се осъществи освобождението на България. По този повод недоверчиво гледам как някои се надяват, че с влизането в Европейския съюз нещата щели да се подобрят значително, защото силно ще се ограничи корупцията. Не е много здравословно да се разчита на някой друг, за да си оправиш собствените проблеми. Пък и понякога многото храна, влизаща в болен организъм, по-скоро се усвоява от болестта, отколкото от самия организъм.
С 3 март контрастира друг официален празник - _6 септември_, съединението на Източна Румелия с Княжество България. Това е осъществено с пълно единство от всички българи без разлика от убеждения. Има и друг факт, който заслужава внимание - цялата държавна администрация на Източна Румелия изчезва, техните политици стават обикновени граждани. Достойна за пример безкористност! Това събитие може да се оприличи с _живот_ за българите.
_22 септември_ е друг кандидат. Обявяването на независимостта е обявяване на пълната _свобода_ на българите. За съжаление извършителят Фердинанд I показва твърде голяма амбициозност по-късно по време на войните, като в крайна сметка му се налага да абдикира.
_24 май_ се отнася до доста по-далечното минало, при това в съвсем друга посока. Този ден е символ на _светлината_, която е живяла в нашите земи. Значението на тогавашната българска култура се отразява далеч извън пределите на България и има своето влияние и сега.