По препоръка прочетох краткия роман "Сидхарта":http://en.wikipedia.org/wiki/Siddhartha_%28novel%29 на Херман Хесе. Стилът е впечатляващо ясен - немска му работа, но съвсем не само стилът ми въздейства. Героят Сидхарта живее по времето на Буда, като двамата имат разговор, докосвайки основната тема на романа - пътят към просветлението.
Ще направя кратко резюме през моя поглед. Сидхарта е син на брамин и напредва изключително бързо в техните си индийски писания. Това обаче не му е достатъчно и той напуска обкръжението си и отива при саманите, където постига върха на мисълта - себевладеене, концентрация, търпение, но все пак остава чужд на живота. След това се спуска в долината на чувствата и страстите, без обаче да се самозабравя. Изживявайки чувствата, той успява да се освободи от тези копнежи на Аз-а и да разбира много по-добре хората. През третия период осъзнава кръговрата и единството на живота. Тогава вече целият свят оживява и се осмисля :-)