Аниме

Последните седмици вместо да "щракам ненормално много из Интернет":http://debian.fmi.uni-sofia.bg/~ogi/blog/archives/220-unknown.html гледах ненормално много анимета. Пример как наркотичното опиянение може да има много форми.

След толкова "научни изследвания" върху анимето забелязвам някои общи елементи. На първо място главните герои са изключително мотивирани от темата за близкото приятелство. Вероятно защото целевата аудитория са пубертети, или изживяващи се като такива. Често главният герой е типичен "овен":http://yovko.net/?p=422. В битките на "Naruto":http://en.wikipedia.org/wiki/Naruto и "Bleach":http://en.wikipedia.org/wiki/Bleach_%28manga%29 често се набляга на някаква напълно нова способност в един от бойците, при която всички ахват, но по-късно тази способност се явява като най-обикновено нещо. Способността се добива за 100 години, но нашият човек го постига за 3 дена. Понякога умът се възмущава от непоследователността, но все пак това е развлекателната индустрия - някой друг вече е измислил как да предизвика емоции у теб, няма нужда ти да мислиш или работиш.

Има и по-"неортодоксални" анимета, например ".hack//SIGN":http://en.wikipedia.org/wiki/.hack//Sign ("гледане":http://www.animecrazy.net/category/completed-anime-shows/hacksign/). При него обаче не е ясно дали просто реализацията е лоша, въпреки страхотната музика и приличният сценарии. Има разни крайности като "FLCL":http://en.wikipedia.org/wiki/FLCL ("гледане":http://www.animecrazy.net/category/completed-anime-shows/flcl/). Впечатли ме аниме, което пародира друг сезон на самото себе си: "Full Metal Panic? Fumoffu":http://en.wikipedia.org/wiki/Full_Metal_Panic%3F_Fumoffu ("гледане":http://www.animecrazy.net/category/completed-anime-shows/full-metal-pani...)

Стига толкова, че може да се ентусиазирате да си губите времето с това ;-)