URI служат за идентификация на ресурси и без съмнение са хубаво нещо :-) Проблемът е, че те идентифицират ресурс _в сегашния момент от време_ и затова не стават за архивни цели - ресурсите се променят с времето.
Днес беше "приета за RFC":ftp://ftp.rfc-editor.org/in-notes/rfc4151.txt схемата "tag" на URI. Преди време "Mark Pilgrim е написал добра статия за употребата на tag: в емисии на Atom":http://diveintomark.org/archives/2004/05/28/howto-atom-id.
Леко променени примери от RFC-то:
tag:timothy@hpl.hp.com,2001:web/externalHome tag:sandro@w3.org,2004-05-19:Sandro tag:blogger.com,1999:blog-555 tag:yaml.org,2002:imKindberg:presentations:UBath2004-05-19
С течение на времето стана популярна употребата на "namespace" (пространство от имена). Може да се каже, че tag: е "namespace & nametime" :-) Също както в XML, името на namespace е нещо, което се управлява от построяващия URI-то. В RFC-то са се спрели на точно две възможности: домейн и ел.адрес. За време се използва строго формата "ГГГГ[-ММ[-ДД]]" (в квадратни скоби са частите, които могат да се пропуснат). И тъй, общият формат е следния: @tag:_притежание_,_време_:_идентификатор_@. Смисълът на притежанието е, че в тогавашния момент много хора биха могли да сложат същия идентификатор, но не може по погрешка двама да използват едно и също притежание. Ако наистина притежават общо домейна например, тогава е естествено да се очаква, че съгласувано ще генерират идентификатори.