Вчера ходих на Витоша, от Драгалевци през Бай Кръстьо до Алеко. Още в началото някаква болест започна да ме тормози в гърлото, но не й обърнах внимание. От малко преди Бай Кръстьо до Алеко почти всичко беше в сняг, на някой места буквално "до колене", и това ме изтормози. Както обикновено, ходенето на планина предизвика изблик на най-различни ценни мисли, от които, също както обикновено, вече нямам спомен. На Алеко вече беше се включило и едно главоболие в челото, предизвикващо заспиване. Тъй че подремнах, чакайки автобуса, после направо си спах в автобуса.
