- Всичко, което символите могат да кажат, вече се е случило. Те са като следи, оставени от животно. Затова майсторите на медитацията отказват да приемат, че написаното е окончателно. Целта е да се достигне истинско съществуване, използвайки тези следи, тези букви, тези знаци - но действителността сама по себе си не е знак и не оставя следи. Тя не идва при нас чрез букви или думи. Можем да се запътим към нея, следвайки думите и буквите обратно откъдето са дошли. Но докато сме заети със символи, теории и мнения, ще се проваляме в търсенето на принципи.
- Но когато се откажем от символите и мненията, не сме ли оставени в празнотата на съществуването?
- Да.
Кимура Кюхо. Тайнствата на майсторството на меча. 1768.
Книгата "The Elements of Typographic Style":http://www.amazon.com/gp/product/0881791326 се смята за "задължителна за четене" класика в областта. Вече я прочетох два пъти, може да има и още :-) Авторът Robert Bringhurst е поет. Не съм чел негови поеми, но от книгата му лъха поезия за изкуството на подреждането на букви в страници.
Шрифтоподреждането [типографията] никога не трябва да изпуска от очи своята функция, своя смисъл - че тя е форма на съдържание, предразполагане към разговор с мисълта на автора. Текстът е дълъг низ от букви, четени от хора, затова правилата на музиката (като низ от звуци) важат в пълна сила и тук. Водоравното подреждане на буквите и думите, отвесното подреждане на редовете - те се музикален ритъм на четенето. Самата музика няма образ, но генерира образи чрез своите времеви правила и промяна в интензивността. В шрифтоподреждането обаче имаме образи и затова в действие се включват пространствените правила на изобразителното изкуство, но с важната добавка че тук имаме структурирана информация - глави, раздели, абзаци, таблици, списъци, вмъкнати изображения сред потока на текста, странични бележки, корици. Освен буквите има и много други знаци, започвайки от препинателните знаци и минавайки през тънкостите на няколкото вида тирета, кавичките, включвайки по-особени знаци като ударено и. Изборът на шрифт или шрифтове е едно от най-важните решения, но не по-малко важно е и как ще се съчетават шрифтовете и техните варианти (курсив, получер и т.н.) Шрифтовете са произведения на изкуството, но с много практична цел. Познаването на развитието на шрифтовете през вековете, заедно с изобразителното изкуство, помага за по-добра преценка какво говорят формите на шрифта на читателя и какво е влиянието на човешката анатомия и съвремието на създаването. Резултатът на шрифтоподреждането се излива в страници, оформлението на които е важно за преживяването на текста колкото е важна и бутилката за преживяване на съдържанието. И тук се оказва, че музикалното знание има значение за естетическите форми. Познаването на технологиите за печат дава по-дълбоко разбиране на процеса на шрифтоподреждане. С цифровизирането на всичко вече не само можеш да употребяваш продукт, но и да го развиваш и поправяш според собствения си усет, което с редактор за шрифтове може да се постигне сравнително лесно. Дотук всичко беше един бърз преглед на съдържанието, което завършва с глава, изброяваща и коментираща шрифтове. Като приложения има и друга справочна информация, например известни типографи и коментари за много понятия и знаци.
Comments
(без заглавие)
Вместо "шрифтоподреждане" вече мисля по-подходящ превод на typography е "буквоподреждане".