Submitted by ogi on Sun, 2007-06-10 15:11
За мен пускането на браузър става опасно. На всяка страница има нови неща за щракване, след които още и още... След толкова години на компютър мисля че този щракащ синдром е болестно състояние, което трябва да се лекува. Човек трябва да си набележи няколко направления, които го интересуват, и да не се отклонява много - напр. Интернет като справочник или като среда за общуване (форуми, чат - но в някакви граници), или малко новини.
Comments
(без заглавие)
Сходно е по ефект с някои от ефектите от наркотиците.
(без заглавие)
Някои хора си организират информационна диета в опитите си да се справят с проблема:
http://www.dria.org/wordpress/archives/2007/06/12/577/
(без заглавие)
Отвратително е. Понякога губя с часове, само защото ме застига някаква невероятна мания да дълбая по връзки, които в момента изобщо не ме интересуват. При опит да се спра, резултатът обикновено е 5-10 минути спокойствие, последвано от нова серия дълбаене, докато главата ме заболи от излишната информация. В крайна сметка, нито научавам нещо полезно, нито си свършвам работата :(
Аниме
Последните седмици вместо да щракам ненормално много из Интернет гледах ненормално много анимета. Пример как наркотичното опиянение може
(без заглавие)
Проблемът е глобален и много сериозен. Ето няколко решения, които ми идват наум:
* много много умно прокси, което поддържа временни настройки
* специален санаториум
* уеб йога
* опити да си вършим работата без Интернет; когато мога го правя -- дърпам кабела и просто върша каквото имам да върша. Проблемът е, че много неща не могат да бъдат направени в отсъствието на Интернет
Очите и мониторът
Заради склонността на компютъра да поглъща вниманието (напр. Щракащият синдром), добре е всеки час да има по 5 минути разсейване, при което е важно да не се гледа компютъра – някакво друго разсейване. Добре е да има смяна на фокусното разстояние и м