Последните седмици вместо да "щракам ненормално много из Интернет":http://debian.fmi.uni-sofia.bg/~ogi/blog/archives/220-unknown.html гледах ненормално много анимета. Пример как наркотичното опиянение може да има много форми.

За мен пускането на браузър става опасно. На всяка страница има нови неща за щракване, след които още и още... След толкова години на компютър мисля че този щракащ синдром е болестно състояние, което трябва да се лекува. Човек трябва да си набележи няколко направления, които го интересуват, и да не се отклонява много - напр. Интернет като справочник или като среда за общуване (форуми, чат - но в някакви граници), или малко новини.

Избирането на музика докато работиш е трудно. Част от музиката някак си няма отношение към ритъма на самата работа или просто не ти допада. Понякога музиката толкова те развълнува, че нищо не можеш да свършиш - балансът е труден. От няколко месеца за системно администриране най-добре ми пасва хип-хоп - прилича на ритмичен шамански танц със заклинания, също като администрирането :-) Например от "AudioGemz":http://www.audiogemz.com/. :-)

По препоръка прочетох краткия роман "Сидхарта":http://en.wikipedia.org/wiki/Siddhartha_%28novel%29 на Херман Хесе. Стилът е впечатляващо ясен - немска му работа, но съвсем не само стилът ми въздейства. Героят Сидхарта живее по времето на Буда, като двамата имат разговор, докосвайки основната тема на романа - пътят към просветлението.